Хомеофудове. На какво залага превантивната медицина на бъдещето?

Какво може да замени лекарствата? За хомеофудовете – една от основните съвременни тенденции в превантивната медицина, разказва докторът на биологичните науки, зав. Катедра по биохимия и биотехнология на Воронежския държавен университет по инженерни технологии (ВГУИТ) Корнеева Олга Сергеевна.

Лекарства или здраве?

Фармакологията в съвременната си форма се появява в началото на ХХ век. Въздействайки на организма отвън, тя използва опита, натрупан през вековете за наблюдение и изучаване на реакциите на тялото към определени химикали.

Фармакологията (от гръцки "Pharmacon" - лекарство) е наука, която изучава взаимодействието на химични съединения от биологичен и небиологичен произход с човешки и животински органи.

Бързото развитие на химията и биологията през 1920-30-те години - и най-важното, новите технологии за индустриален синтез на такива вещества - ги направиха инструмент за масово "нормализиране на самочувствието" на населението на индустриалните страни.

Този подход беше идеално пригоден за принципите на здравните системи от онези времена. Синтезираните масови лекарства са евтини, лесни за производство, достъпни за обществеността и дават ефект. Но постепенно, с развитието на медицината и нарастването на качеството на живот, възприемането и оценката на последствията от този подход се променят.

„Ние лекуваме едно, а осакатяваме друго“, „странични ефекти“, „захранихме ги с хапчета“ - всеки е чувал такива изрази от приятели (и от много лекари). Защо? Защото дори лекарите признават: „нормализирането на самочувствието“ замени понятието „лечение“.

Как се "лекуваме" днес?

Механизмът на инхибиращото действие на съвременните фармацевтични продукти е както следва:

• Стимулиране. Това е изкуствено предизвикана реакция на организма под формата на активиране на определени негови функции. Например увеличаване на производството на определен хормон или тип клетки (Т-убийци, ако говорим за онкология или имунни заболявания) и т.н.

• Потискане. Това е обратното: забавяне на определени реакции на организма. Най-простият пример е анестетичен химикал, който забавя преминаването на нервните импулси или използването на антибиотици.

Чрез комбиниране на тези два вида въздействие могат да се постигнат определени резултати. Но трябва да разбираме: тялото винаги се съпротивлява на химията. Последствието от това е нарушение на „вътрешните настройки“ на системите на организма, преминаване на заболяванията в хронична форма и множество странични ефекти. Натиканата вътре болест е двойно по-опасна.

Започвайки от началото на 2000 г. става очевидно: обичайното отношение на съвременния човек към лекарствата трябва да се промени. На първо място, поради неяснотата на тяхното въздействие върху организма, когато ползите почти не надвишават степента на вредите, особено при неконтролиран прием.

Появи се ново направление в медицината – персонализирано лечение. В основата си това са лабораторни изследвания на ефективността на лекарствата, предписани за определени заболявания. Най-простият - посявка върху флората с определяне на чувствителност към антибиотици. Но, за съжаление, механизмът на действие на лекарствата върху хората не се е променил.

„Болен съм – ще взема хапче“ е навик, изграден върху дисбаланса на организма, доведен до автоматизъм. И този дисбаланс продължава десетилетия, без да предизвиква ни най-малко безпокойство у хората – докато не стане твърде късно.

Широко разпространен е и безконтролният прием на хранителни добавки, които всъщност трябва да се предписват само от лекар и само при остри дефицитни състояния.

Каква е опасността от прием на лекарства и безконтролния прием на хранителни добавки и витамини?

За да отговорим на този въпрос, е достатъчно да си припомним основните принципи на физиологията.

Един от тях е, че организмът е система със саморегулираща се вътрешна среда. Най-лесният и очевиден начин е да я сравните с жироскоп, който винаги се връща в положение на равновесие.

За първи път концепцията за регулиране на вътрешната среда е описана от френския физиолог Клод Бернар (1849), а американският физиолог Уолтър Кенън (1926) я обозначава с думата "хомеостаза".[1,2]

Какво е хомеостаза? Най-просто казано, това е състоянието на оптимално функциониране на организма – самият баланс, при който всяка клетка работи по възможно най-добрия начин. [3]

Много лесно е организмът да бъде изведен от това състояние с предозиране на вещества. Но да се върне този "жироскоп" в равновесно положение е много по-трудно. Оттук и нарушнията в обмяната на веществата, в работата на имунитета, хронични патологии в работата на стомаха и червата поради нарушена микрофлора и т. н. И като цяло всяко заболяване е следствие от дисбаланс в работата на една или друга система на организма.

Оказва се, че приемът на лекарства също е рисков фактор за развитие на заболявания!

Организмът знае най-добре!

Всичко зависи от това коя от злините е по-малка. Разбира се, има ситуации, когато организмът не може да се съпротивлява на болестта. Тогава медикаментозната терапия става необходима, дори въпреки нанасянето на вреди. Но е изключително важно правилно да изведете организма от терапията, да възстановите вътрешния баланс.

И в повечето случаи най-доброто лекарство е да се доверите на саморегулиращия се механизъм на организма. Преценете сами, нашето тяло:

• По-добре от всеки специалист разбира къде е настъпило отклонението на "жироскопа";

• Знае как и с каква помощ да възстанови баланса;

• Способно е да компенсира отклонението на "жироскопа" (компенсиране на щетите, причинени на организма).

Редица съвременни изследвания, книги и публикации на учени (като Дж. Чърч) доказват, че този подход се превръща в основа на съвременната персонализирана медицина и концепцията за здравословен начин на живот в развитите страни.

„Дайте на организма това, от което се нуждае и го оставете да се справи сам с проблема“ – физиологията и медицината ще се развиват в тази посока през следващите 30-50 години[4]..

Какво може да замени лекарствата?

Очевидно храната е най-естественият (и следователно ефективен) начин за снабдяване на организма с необходимите му вещества. Но не всяка храна може да върне организма в оптималното му, балансирано състояние. Особено като се има предвид произхода на съвременната храна и начина, по който се отглежда и произвежда.

Храната, която е в състояние да даде на организма всичко, от което се нуждае, за да бъде в оптималното му състояние, хармонията на органите и системите, се нарича "хомеофуд" (от "homeostasis" - "баланс, хомеостаза" и "food" - "храна"). Тоест, всъщност такава храна е „лек за всички болести“.

„Хомеофуд“ е термин, предложен за първи път от биохимика Анатолий Хитров, ръководител на катедра „Биохимия и биотехнология“ на НПО БИТ. С появата на подобна концепция отговорът на въпроса дали храната може да замени лекарството става положителен.

С какво са уникални хомеофудовете?

Няколко свойства и характеристики на хомеофудовете, които ще Ви позволят да намерите правилния за редовна употреба:

• Напълно натурален състав. Човек е част от природата и организмът му може да бъде ефективно възстановен само при използване на продукти, създадени от природата.

• Максимална ценност. Важно е да се разбере, че хомеофудовете не са само полезни растения или животински продукти. Хомеофуд е продукт, в който ползите от естествените суровини са максимизирани благодарение на състава и най-важното с помощта на съвременни технологии. Те позволяват да увеличите максимално усвояването на полезните вещества от организма, тъй като не можем да усвоим напълно много храни, поради факта, че по природа нямаме ензими, които да ги разграждат.

Казано по-просто, хомеофудовете са най-здравословната храна за човека.

Един пример. Всеки знае, че морските кафяви водорасли са един от най-полезните продукти, поради абсолютното лидерство в състава на хранителните вещества сред растенията на планетата. Но в естествената си форма ламинарията, изсушена или нарязана на салата, не е хомеофуд: поради лошата усвоимост заради плътната обвивка, която организмът ни не може да преработи, можем да я усвоим само до 10-15%.

Но ламинарията може да бъде превърната в хомеофуд – тоест всички полезни вещества в нея могат да бъдат достъпни на организма изцяло. За да се направи това, е необходимо тя да се преработи така, че бариерата под формата на целулоза, която е част от клетъчната мембрана на растението и която човек не може да разгражда поради липса на подходящ ензим за разграждане, да престане да бъде пречка за достъпа на организма до всички вещества, които влизат в състава на кафявите морски водорасли. За да се случи това, съществува патентована технология за ензимна хидролиза, която притежава едно от предприятията в Русия, НПО БИТ. В този случай тялото ни лесно усвоява целия комплекс от ценни вещества на това растение, чийто състав няма аналози.

Полученият продукт е много подобен на човешката кръвна плазма, което ни позволява да заключим, че е изключително необходим в съвременната диета.

• Предназначен за всички възрастови групи. Хомеостазната система на организма се нуждае от ресурси за саморегулация, възстановяване и самолечение на всяка възраст. Това е най-важният принцип на персонализираната хомеостатична медицина, която отлично разбира, че всеки организъм е индивидуален, има уникални характеристики и притежава механизъм, използвайки възможностите на който може да постигне целта си. Характеристиките от своя страна зависят от възрастта.

• Високата бионаличност на полезни вещества на хомеофудовете е идеален инструмент за работата на хомеостазата, фокусирано не върху блокирането на симптомите на заболяванията, а върху тяхната превенция.

Хомеофудовете правят възможно това да се постигне по най-естествения и ефективен начин. Направете „храната Ваше лекарство” и здравето Ви ще бъде крепко на всяка възраст!

Библиография

1.Cannon, W.B.(англ.) рус.. The Wisdom of the Body (неопр.). — New York: W. W. Norton, 1932. — С. 177—201.

2.Cannon, W. B.(англ.) рус.. Physiological regulation of normal states: some tentative postulates concerning biological homeostatics // A Charles Riches amis, ses collègues, ses élèves (фр.) / A. Pettit. — Paris: Les Éditions Médicales, 1926. — С. 91.

3. Гомеостаз / Наточин Ю. В., Ирхин Ю. В. // Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов. — М. : Большая российская энциклопедия, 2004—2017.

4. Jain R.R. Personalized medicine, Decision Resourses Inc., Waltham, MA, USA, 1998